Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
14.12.2018 21:43 - Екзотични сведения за различни типове „чудовища“ Част2
Автор: rozzata Категория: Други   
Прочетен: 1584 Коментари: 1 Гласове:
15


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

Същества от типа на червеите, за които хората също нищо не знаят

 

На територията на Свердловск, Челябинска област, Ханти-Мансийски автономен окръг са се съхранили предания за реликтови животни. Манси са ги наричали „ялпын уй“, руснаците са ги наричали змии - „полоз“, а марийците „шем кишке“. Това животно било внимателно, понякога агресивно по отношение на хората, имало черти, които могат да ни се покажат на нас, представителите на съвременното общество, единствено като изява на болно въображение. Впрочем животното е съществувало. А може би, съществува и до ден днешен? При изследователя-манси Валерия Чернецова има описание на подобни змии, които е направила в тридесетте години на XX век. Ловците наричат това животно „ялпин уй“ („свещен звяр“) и тя ни напомня, че по тяхно мнение е гущер. Дължината е до 16 м., дебелината е като човешка ръка, с червено-кафеникав цвят със зигзагообразни рисунки. Живее във водата и близо до нея, спи не на земята, а само на дърво. След нощувката му върху дървото остават следи от люспи. Да се чуе този змей може през пролетта. Звуците, издавани от животното, приличат на крясък на патица или на плисък на вода. Живее на Оби, по върховете на Сосви, в района на Русуя и Нилтанг-пауля. Подобни рептилии е имало по това време толкова много, че загиналите змии са били съхранявали от ловците в Нилтанг-пауле в бъчви. Още повече, че манси считали, че ялпин уй не умира, а се превръща в камък амонит. Според съобщенията на другите изследователи през осемдесетте години на миналия век, в езерото Тур-ват живее същество дълго 6 м. В ясните, слънчеви дни то изплува на повърхността на езерото и тогава „блести като сребро“. Тур-ват е свещено езеро за местните манси, а до езерото има молитвена планина Ялпин нер. През юни там вогулите обикновено провеждат своите езически богослужения. Измолвали свещеното животно да пази земите им. През 1886 г. търговецът Иван Шешин от село Никито-Ивделско (сега град Ивдел) в своите записки „За номадското племе вогул на север от Верхотурския район“ е написал: „По реките при тях (манси) има такива свещени места, през които те никога не плуват с лодки, дори не измерват дълбочината на дъното, а обхождат тези места откъм брега, придърпвайки лодките със себе си.“ Но затова ли манси не са измервали колко е дълбоко дъното, опасявайки се от грозното ялпын уя, а плаването в местата на неговото обитаване било съпроводено с човешка гибел?

Какво съобщават архивите?

В архивите на Свердловска област авторът е попаднал на интересни местни документи. Един от тях – доклад на К. Ошурков от любителите на естествознанието от Уралското общество (УОЛЕ) от 19 февруари 1927 г., си струва да бъдат приведени някои изложения.

 

Още в моето детство, в Екатеринбургската гимназия ние, малките гимназисти, винаги с внимание слушахме разказите за миналото и настоящето на Урал на нашия уважаван учител Онисим Егорович Клер (председател на УОЛЕ), разказващ също така за съществуването в уралските гори на огромни змии, които местното население нарича „полози“ и в наличието на които той, Клер, не се съмняваше, тъй като съвместно с известния зоолог Сабанеев (Сабанеев Л.П., изследовател на животинския свят на Средния Урал) е получил за това потвърждаващи данни. През 60-те или 70-те години някой си Л. А. Лебединский (минен инженер), пътувайки на карета, някъде в Северен Урал видял пресичаща пътеката огромна змия. Конете на каретата се спрели и започнали да отстъпват назад. Лебединский се върнал в съседното вогулско село и помолил вогулите съвместно с него да започнат да преследват змиите. Вогулите отказали: изглежда те смятали змията за свещена. След дълги разпитвания на Лебединский все пак му се удало да изясни местоположението на змията, и той я убил, изпращайки ѝ един изстрел сачми в главата. Екземплярът се оказал до 16 м. дължина и дебелина около 17,8 см. Кожата на тази змия може би Лебединский е изпратил в Англия.

 

Приблизително през 90-те години на Клер е било съобщено, че в югоизточния район на Екатеринбургския район се появила огромна змия. Клер отишъл на адреса и се оказало, че змията била видяна от две жени. При това една от тях, бидейки бременна, по време на бягството в гората се препънала в един клон и скоро умряла от последвалия аборт. В района на местонахождението на змиите дошли ловци от града. Змията не открили и се отправили обратно, разполагайки се на стан около село Бобровка в 28 км. от града. И ето, по време на мирните ловни разговори и закуската се раздало свистящо съскане и ловците видели приповдигнатата над боровите иглички в края на горската поляна бяла глава на змията, която, изглежда сама решила да се запознае с ловците. Злите езици разказват, че от внезапната поява на уралската боа един от ловците се скрил от страх под талигата, другият, като се има предвид, че змиите не обичат конска пот, си поставил на шията конските юзди, а третият макар и да останал на мястото си, но настроението му било сериозно опорочено от случилото се край тях. Змията изчезнала от стана, оставяйки след себе си характерните за голяма змия следи от смачкана трева и листенца от коремни люспи. Аз нееднократно слушах от местните селяни за следи, оставени от преминали големи змии. Такава следа видял върху росата на обработваемата земя рано сутринта земеделецът от село Боярки Матвей Боярски. Следите зигзагообразно се спускали от нивата към река Пишма. От всяко уралско селце може да се получат някакви сведения за „змии“.

Съществува мнение, че срещата със змия е опасна за човека.

Змията, както и шем-кишке, стремително се хвърля срещу човека и удря, както се говори, „с хобота си“, очевидно, с опашката. Младият телеграфист от пощенската станции Бичков ми разказа чута от него история за гибелта на работник, предизвикана от змия. „Работата била следната: двама заводски работници дошли по натоварения път при своите ливади, намиращи се в отдалечени места в планината Урал. Единият останал да разпряга конете, другият се отправил за нещо в планината, в гората. Изведнъж се чул отчаян вик, и останалият селянин видял бягащия от планината другар, след когото бързо се движела завита на кълбо змия, бързо догонваща бягащия, който паднал. Огромната змия, бързо пропълзяла далече в гората. Падналият работник умрял  или от удара на опашката на змията,или просто от сърдечен удар.“ Впрочем, от змията, по думите на местните жители, е възможно да се спасиш, променяйки посоката при бягане.

Селяните от Мартяново, бившия Кунгурски окръг на две мили от селото, недалече от пътеката, в продължение на няколко години виждали неголяма „змия“ живееща в една яма, която никого не закачала. Селяните затрупали ямата с храсти и я запалили. Повече никой не видял „змията“. Сред уралците съществува поверие, че трябва да се пазим да убиваме змии, защото друга змия ще намери и умъртви убиеца! Интересен случай на наблюдение на змия ми съобщи вече упоменатия телеграфист Бичков. Неговият чичо веднъж случайно видял, как „змия“ поглъща яребица. По неговите думи, яребицата сама полетяла към лежащата с повдигната глава змия. Това е случай на хипноза върху птица, което е характерно за змиите. Може би е близо денят, когато в разпореждане на специалистите ще бъде предоставен за изучаване все още оспорвания coluber trabalis (в превод от с лат. „огромна, подобна на дървесен ствол змия“), както е нарекъл уралската боа посетилия тези места знаменит учен Палас. В едно уралско степно село Паласом е била намерена висяща в избата на селянина кожа на огромен екземпляр на змия. Собственикът на кожата, не се е съгласил да продаде кожата на Палас, въпреки молбата му. Ошурков така също пише за това, че през 1925 г. работниците от Нижнеисетския завод се опитали да заловят с мрежи голяма змия със златист цвят, с голямо петно на челото. Змията прескочила през мрежата и избягала. Не по-малко интересно е писмото на помощник-лесничея от Каслинското лесничейство Н.Ф. Кузнецов от 12 април 1927 г.:

Работникът от Каслинския завод Павел Иванович Свиридов, 60 годишен, занимавайки се в Каслинската си вила с търсене на полезни изкопаеми, в края на август месец 1926 г. в мочурището на Булдимското блато в ясен, слънчев ден забелязва змия с необикновени размери, която била разположена върху каменистия хълм. Виждайки за първи път в своя живот змия с такива размери, както разказва Свиридов, той изпаднал в ужас и побързал по-скоро да напусне това място. Големината на тази змия, както той казва, на дължина била 4 м. и по дебелина около главата била 13,3 см. Не се удало на Свиридов да определи точно на цвят каква била, сива или черна. През пролетта на 1924 г., бидейки с група работници около 54 човека, погасявахме горски пожар в района на езерото Сунгул в Каслинския район. След ликвидацията на указания пожар ние отидохме на брега на Сунгул с цел след работа да се измием и видяхме следната картина: по средата на езерото плуваше някакво животно, а над повърхността на водата се виждаше само неговата глава. При движението си образуваше бурни вълни. Всички работници дойдоха до заключението, че плуващото животно не е нещо друго, а голяма змия.

По-нататък, авторът на писмото съобщава, че намиращите се в езерото рибари, съзирайки движещото се в езерото животно, побързали да доплават до брега.

 

Етнографите пишат

 

В статията си „Великата змия“ Борис Казаков пише за това, че през 1889 г. търговецът Ушаков разказал в очерк за светло-сива змия с жълти петна върху корема и странично, която не веднъж виждали, в това число и плуваща по река Исет на 5 км. от село Бобровско, със зайци в устата, което свидетелствувало за силата на това животно. Дължината и е била до 6,5 метра. Има записка за това, че в 1869 г. в Тверска област земевладелецът Кишенски убил змия, чиято дължина съставлявала 177 см. Гърбът и бил сив, а коремът жълто-бял. Ширината на тялото на змията – три пръста. Това не е единственото свидетелство за съществуването в европейската част на Русия на едри влечуги. По данни на К.Г. Колясникова, в началото на XX век в горите на близкото село Селивановщина, Даровски район, Кировска област, са се развъдили необичайни змии, децата на които се укривали по дърветата. Нейната баба си спомня за това, че в гората по време на дъжд берачите на гъби рискували да получат върху главата си паднало от клонката змийче. Може да се предположи, че биха могли да са водни змии, които, както е известно, умеят да се катерят по дърветата. Но, по мнението на очевидци, тези създания са се отличавали с огромни размери в сравнение с обикновените змии.

Иска ми се да отбележа, че до пристигането на славяните през IX век на територията на съвременна Кировщина, тези земи са били заселявани от марийци, фолклорът на които, както беше посочено по-горе, съхранява спомените за змиите „шем кишке“.По информация, приведена от Б. Казаков, в края на 50-те години на XX век на езерото Аргази (Челябинска област) обитавала черна змия с дължина около 50 м. (!), а в едно от торфените блата на Илменския резерват, разположен в същата област, през 1940 г. видели огромна змия. През лятото на 1961 г. недалече от езеро Голямо Миассово жителка на село Уразбаево видяла змия, която имала „голяма като на сом глава“.Туловището било тлъсто, сиво, три метрово.

Някои ще сметнат всичко това за забавно, други – за древни и старомодни предания. Може и така да е. Но все пак има данни, че през лятото на 2001 г. в околностите на Тавди са видели огромна, черна змия с необикновени петна по тялото. Какво е това – страх пред обикновена пепелянка? Фантазии на местните жители? Нови загадки?

https://www.parallelreality-bg.com/statii/obsti/605-2018-05-12-01-28-19.html




Гласувай:
16



1. lexparsy - Интересни сведения и разсъждея ...
15.12.2018 15:37
Интересни сведения и разсъждея даваш.
Преди месец ми попадна книгата на Греъм Макюън - Морски змейове, моряци и скептиции" и започнах да я чета, но ме отнесоха други неща :-)...
Блаодаря че ми припомни.
Приятен съботен ден.
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: rozzata
Категория: Други
Прочетен: 495747
Постинги: 249
Коментари: 319
Гласове: 2907
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031