Както и да се наричат - обичам ги тези пролетни парцаливи цветя...парцаливи, но с класа. Първите ириси в живота ми бяха под сенките на мушмулата и смокинята на сляпата стена на къщата на баща ми, най-сенчестото място в двора, и най-сенчестите цветя. Лилави ириси. Тъмни и изящни, малко ми напомняха на зебра - екзотични и странни. Като чужденци в градината на ранното ми детство.

Правеха ми се ириси, реших, че мога да направя една мидена брошка и пръстен, после още едно пръстенче, и още едни ириси в мида






Рисувах ги през март, в лилаво и жълто 





п.п.  февруари е било, наред с мартениците 




Във ирисите ми цъфтят лилави ириси,
Поля,
Горят.

Пробождат вятъра с остриетата на пъпките.

Лилави ириси в сянката цъфтят.







И жълти попътни...Вече прецъфтяха

ПЕРУНИКА:Етимологията на различните названия, под които е позната перуниката (перунов цвят, перунига, перушничка), безспорно се свързва с вярата в славянския бог гръмоотвержец - Перун. Растението се приема в народната вяра като посредник между земното и небесното. Така според една народна приказка, перуниката била "упълномощена" от всички други цветя да измоли от Господ да даде крила на растенията и да ги превърне в разноцветни пеперуди. бог отказал молбата й, но Зимния Св. Атанас, господар на зимното слънце и зимните студове, дарил перуниката с такава окраска, че тя действително да заприлича на прекрасна пеперуда.
За българите тя е билка, която притежава особена магическа сила, предпазвайки жените от любовта на змейовете. Ако мома или жена попадне под змейова власт, врачки и баячки използват перуниката, за да я освободят.

Прекрасни са!:)

моите най-любими цветя, защото носят Пролетта в себе си. Мога да изредя и други толкова любими мои цветя, но сега темата е -" Патетата" /Ирисите/. Още като малък, когато ходехме на лозе /далеч от селото/, пъстротата на пролетната природа ме омайваше. Лозята бяха обрасли в една такава жълторастяща трева и това ги правеше особено красиви. Тъжно ми ставаше, когато ги окопаят и тази трева изчезне. Детска логика, но още тогава съм търсил красотата, а не практичността /окопаното лозе дава по-голям плод/. Та, именно тогава синорите /границата/ между лозята бяха обрасли с "патета" /както наивно ги наричаха по детски, поради приликите с раздърпаната перушина на малко пате/ - ирисите, ми остана в съзнанието като едно прекрасно пролетно цвете. И днес, когато срещна това цвете се навеждам и помирисвам, за да усетя прекрасния му аромат, който да ме върне далеч назад в с детските ми спомени! Красиви и благословени майски дни ти пожелавам!

Поздрави!

този път и аз си ги харесвам, подбирах цветово камъчетата, сега и ако лепилото е добро...при мидените украшения най-голям проблем се оказва прикрепянето към халката и закопчалката, пробвала съм десетина лепила - сега имам две нови, дано излязат добри

тъкмо такива патешко жълти снимах вчера по пътя...много са красиви! аз опитах да наподобя класическия лилав ирис, който помня от градината на баба в детството, със зебровата окраска в средата:)

Благодаря! Прекрасен май и за теб!

много красиви!