Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
29.01.2012 17:16 - ДРЕВНИТЕ БЪЛГАРСКИ НАЦИОНАЛНИ ПРАЗНИЦИ И МИТОЛОГИЯТА (Преглед на основните празници и традиции на Дунавска и Волжка България) - 6 част
Автор: atil Категория: История   
Прочетен: 11686 Коментари: 2 Гласове:
12

Последна промяна: 28.01.2016 21:11

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 Към предната 5 част - "Алтай, Крит, Йерихон и българите. Мита за Боян и Бойгала":
atil.blog.bg/history/2012/01/26/drevnite-bylgarski-nacionalni-praznici-i-mitologiiata-altai-.890282


image

Златната чаша на Кан Куртбат("Кубрат") - последният император на обединена България


Но народа отказал да се раздели с част от своите суеверия - сказанията и празниците. Тук искам да отворя скоба и да обърна внимание на едно интересно съвпадение. При налагането на световните религии и тук и във Волжка България имало заговори, бунтове. Там прерастнали в гражданска война продължила почти две години. Поради оскъдните сведения не се знае какво точно се е случило тук. Но главния бунт и бил предизвикан от външните боили а водачите са били от Македония, начело с представители на рода Билиг. Летописеца - глосатор, преводач на Манасиевата хроника за цар Иван Александър пише: 
"..Борис излезе и ги победи, и едни покръсти доброволно а други насила..."

Свободния дух на народните празници помагал на хората да запазят поне частица от своето човешко достойнство и давали на народа целебна глътка радост в обкръжаващия го отровен океан на социалната несправедливост. На царете и тяхното обкръжение им се наложило да се примирят(не без борба) с волята на народа и да приспособят няки сказания и празници към условията на господстващата права вяра.
Така дастаните във Волжка България се "очистват" от песните в чест на някои диви, враждебни на исляма и царя, а героите в сказанията - богатирите - приемат правата вяра.
В същото време елементи от празниците стават правоверните молитви и наздравици в чест на управляващите, а особенно противоречащите на световната религия обреди
(например съвместното празнуване на жени и мъже, дори къпане в реките и езерата по времето на Аксу - Еньовден, нарушаващи нормите на исляма) се изключват от празниците под многовековния натиск на светската и духовна власт.
По същия начин протичат и процесите в християнската култура на българския народ на Балканите.
Има една специфична особенност тук, свързана с периода на османската власт в българските земи.Тази власт не се интересувала от духовния живот на българите и техните празници и обряди, като оставила тази грижа на гръцката патриаршия. От своя страна българите нито се подчинявали, нито се съобразявали с гръцкото духовенство, нито пък му разбирали от приказката...Така дори до края на 19 век в България се запазили много форми и черти на старите обряди свързани с тенгрианството. Самия народен обряден, празничен календар бил приобщен и пришит към християнския празничен календар.

Но само такива приспособени към новите условия на господството на новите религии, епоси и обряди оцеляват а празниците стават национални за народността.
Изменението на празниците под влиянието на исляма във Волжка България обаче, не влиза в никакво сравнение с тази катастрофа, която станала след вземането на властта в Русия от болшевиките. За седем десетилетия забрани и репресии, червените комисари, обезкървили и обезпаметили значителна част от българския народ там. Но епохата на слепота и безправие отмина. И в тази връзка а може би и с нуждата от ново възраждане и тук при нас на Балканите, ще припомним думите на мъдрия Петрарка :
" Когато народа се обърне към своята история, неговото величие оживява".


Преглед на основните празници и традиции на Дунавска и Волжка България

image

Кукерите - една древна традиция наследена от Небесната вяра на нашите предци.


Тук не разполагаме с място(а и формата на блога не е за подобни цели и занимания) за подробно разглеждане на всички народни празници, техните успоредици, обредност и символика в традициите на двете Българии - отломки от някогашната единна империя. Затова ще направим само един кратък преглед и съпоставяне на най-главните от тях. За целта вече ще използвам публикацията на ЕмилЛ.Коларов в сп."Българска орда"бр.2 от 2001 г.

Българските народни празници започват от зимата с Идинак или Игнажден( 20 декември) - по древнобългарския календар това е Нова Година.
Като пръв ден в годината се свързва с обичая полазване - посещениетона първия дошъл в дома човек(може и животно), съпровождано с определени обреди и гадаене.(Полазване се е правило и за новороденото, когато проходи или пропълзи, с цел да се разбере каква му е орисията.).
Този празник е свързан с цикъла на Коледните празници и според християнската традиция от него ден почнали родилните мъки на Богородица.

Следващият голям празник е Коледа( 25 декември), традиционно свързан с Рождество Христово. За произхода на този празник има отделен постинг тук в блога. Аналогичен празник във Волжка България е именно Нардуган, празнуван по древна традиция също на 25 декември. Интересно е че въпреки лунния мюсюлмански календар, старите празници си остават по стария календар.

Следващия празник, свързан с коледния цикъл, новогодишните наричания и благословия е Сурваки - (1 януари Васильовден). Във Волжка България и Чувашия имаме Сурен свързан с празника на добиването на новия огън. Елементи от този празник влизат и в тукашното Сирни заговезни - Ората - Оротник, Олелига, Валелинга.
В деня на Сурен момците - джигити с украсени коне и дървени саби обикаляли всички къщи в аула(селото) за ритуалното събиране на яйца - символ на изобилието и животворната слънчева енергия. Вечерта процесията отново обикаляла селото, изгасяли се всички огнища и къщите се окадявали със сноп запалени клони от свещенната арча(или артъш - хвойна).
На една талига символично се извозвали всички беди и злини, като всеки давал по някаква вехта вещ или просто сноп слама, които се изгаряли извън селото. Празникът завършвал с обредното запалване на новия огън, съпроводено с имитация на битка, след която дървените саби се хвърляли във вода или в огъня.

Поради изобилието на празници в православния календар, различни елементи от старите празници се срещат в по няколко православни. Читателят вече е забелязал,че има елементи и от нашия Тодоровден,който съдържа традиции поне от два дохристиянски празника. Но това става изрично и само за точно определен годишен цикъл! Т.е. нямаме например летни празници от стария календар, които да се срещат сред зимните празници тук или Във Волжка България.

Волжко-българското съответствие на Великден(Възкресение Христово) пък е празникът на пролетното равноденствие(21 март - Каргатуй), наричан и Гаргьова сватба или Карга боткасъ ( Гарванска каша), наричан и Науруз("Нов ден").
Много от древнобългарските празници са наследени от индоарийските предци на нашите деди, затова се срещат днес и на юг при персите или при славяните.
Считало се, че на този ден духът на спасителя Карга, който разбил възпиращата слънчевите лъчи стена на злите духове, се завръща при хората в облика на гарван. По този повод децата се катерели по дърветата с викове, наподобяващи граченето на гаргите. Приготвяла се напитка от любимия на гаргите ечемик(бира), както и ечемичена каша с месо, откъдето идва другото име на празника(Карга боткасъ).
Пак на този ден се уговаряли годежите. Младите хапвали заедно от "гарванската каша", като женихът ядял от месото, а невестата от кашата. Според обичая част от месото се оставяло за момата и ако на другия ден тя го изяждала, двамата се считали за сгодени, в противен случай уговорката ставала недействителна.

На 40 ден след след Каргатуй т.е. на 29 април се отбелязвал празника Шиллък`"40 дневка"). Той се свързвал с празнувания непосредственно преди него Сабантуй, съответстващ на дунавско-българския Гергьовден дори по име ( "Чобанска сватба").
Шиллъка е свързан с земеделския поминък а Сабантуя със скотовъдството. Шиллъка съответства на нашия Спасовден(Възнесение Господне), честван също 40 дни след Великден, който  - както видяхме по-горе съответства на Каргатуй. Народните обреди свързани с тях също съответстват, свързани с душите на умрелите и обредите за дъжд.

Интересно е, че според волжко-българската традиция се счита, че между Нардуган и Сурен има около 40 дни или поне толкова трябвало да траят съборите на мъжките дружини(военно-инициативни съюзи), наричани в миналото джураши или хонтурчи и аналогични на тукашните от християнския период коледари, сурвакари, кукери и калушари( русалии).
Последните действат в периодите на "мръсните")"погани") дни ) от Коледа до Иордановден - 6 януари), Тодоровата неделя( първата седмица на Великите пости от Сирни заговезни до Тодоровден) и Русалската неделя(седмицата преди Петдесетница).
Аналогичните мъжки военни съюзи във Волжка България се събирали в групи по 40 души през 40-дневните периоди между Нардуган и Сурен през зимата и от Чумар боткасъ до Каз омесе("Гъша помощ", ноември-декември) през есента. Там те също се наричат с названието кукери, разбирано като "небесни жители"( от кук -"небе, небесен" и ер - "мъж"); считало се, че така маскираните воини се предпазват от отмъщението на злите духове, с които се борят.

Стопанската година тук започвала от Гергьовден - един от най-почитаните празници, за който в народните песни се пее, че е "по-личен и от Великден".
Точно съответствие откриваме в стария празник, оцелял във Волжка България - Сабантуй. Той се празнувал според обичая една седмица, в края на април, началото на май, и бил посветен на духа на реколтата,добитъка и плодородието(прираста) Самар(Чумар), наричан и Сабан.
Тогава се устройвали сватбите, като преди това годеникът трябвало да докаже своите воински умения в състезанията по борба(кереш) и езда ("къз куу" - букв."настигни момата"). Победителите освен сватбенните дарове получавали и по един овен.

image

От края на 90-те години празника Сабантуй в Поволжието е възстановен.


Краят пък на активния стопански сезон се бележел тук от Димитровден(Св.Димитър Мироточец - 26 октомври), свързан с поврата на годишното време към зимата.
Св.Димитър се счита за покровител на зимата, студа, снеговете и мишките. В народните представи той се мисли като по-голям брат - близнак на Св.Георги, а също и като брат на св.Рангел, "който взема душите" на мъртвите.
Тук има пълно заместване на братята - близнаци алпите Сабан и Кубар и брат им алп Хурса пратеника на Тангра...

Аналогичен празник във Волжка България е празнувания след прибирането на реколтата Чумар боткасъ(Чумарова каша) през септември, началото на октомври.
През това време хората си ходели на гости, устройвали си пирове, танци, състезания на разказвачи на приказки(чичени) и воински турнири. Задължително се ядяла пшенична каша "Чумар боткасъ, дала името на празника.
Тези 40 дни били един от периодите, в които се събирали кукерските дружини - джураши или хонтурчи.
Праздничния комплекс започвал женския меджлис(събор), наречен "Къзлар ечкене"(букв."моминско пиене"), и завършвал с мъжкия такъв - "джура ечкене"("воинско пиене").

Освен Къзлар ечкене друг женски празник е и т.нар. Чачак Байрамъ т.е. "Празник на цветята", устройван около средата на май - в периода на цъфтенето на шомърт- дивата череша.
Той бил посветен на женския дух на растителността - Ашна - съпругата на Чумар. Разигравал се митът за нейното отвличане и завръщане от поземния свят на Тама.
По случай празника се избирала най-красивата девойка - "Гюлджихан", на която момите сплитали венец с привързани към него разноцветни лентички(символ на желанието им да имат деца), който после се хвърлял във водата.
В тукашната традиция този празник - Цветница - бил преместен и свързан с Лазаровден от великденския цикъл, когато се изпълнявали обичаите лазаруване и кумичене. Считало се, че те предпазват момите от това да бъдат отвлечени и залюбени от змей, както и че им се осигуряват скорошна женитба. Изборът на кума(кумица, кръстница) - водачката на лазарувалите девойки - ставал чрез състезаване с пуснати по течението на реката върбови венчета.

Един от основните летни празници в нашата народна традиция е Еньовден, наричан още Иван Летни и Среди лете(Рождение на Св.Иван Кръстител - 24 юни). Той е най-близък до лятното слънцестоене и в основата му,както се счита, стои култа към Слънцето. Според поверието в него ден Слънцето "играе","трепти" при изгрев. Вярва се, че на Еньовден сутринта Слънцето се изкъпва в реките и изворите преди да поеме обратния си път към зимата. Затова момите,жените и децата се къпят в реките за здраве(това наверно е послужило като мотив този слънчев празник да бъде свързан със Св.Йоан Кръстител). Известна е също така връзката на Еньовден с билкарството и магьосничеството.
Аналогичен празник във Волжка България е Аксу(букв."Сребърна вода"), наричан още Субаш и празнуван на 23 юни.Счита се, че това е рожденния ден на Иджик - родоначалника на българите, син на юнака(алп) Аудан-Боян и прародителката-риба Бойгал.
На този празник се извършвали колективни къпания в реката,съпроводени с песни и с молитви-заклинания към Всевишния за любов и деца.Вярвало се,че точно на този ден Тангра дарява на водата посредством слънчевите лъчи силата на любовта и оплодаването и именно това предизвиква трептенето и блясъка - "посребряването" на водата ,дало името на празника. След къпането край реката се устройвало угощение, на което задължително се ядяло кокошка и риба. Празникът завършвал с обредното хвърляне във водата на сребърни монети за умилостивяване на прамайката Бойгал.

Друг важен празник е Илинден(Св.прор.Илия - 20 юли). Според тукашната традиция Св.Илия е известен и като Гръмовник, Гръмоломник или Гръмодол, е господар на гръма и градушката, който преследва по небето ламята със златната си колесница, а също така дава дъжда и росата. В негова чест на Илинден се устройват селски сборове и се колят курбани(в миналото задължително бик), с които се вярва, че могат да се предпазят посевите от гръм и градушка, както и да се осигури необходимата влага.
Като съответствие на Илинден във волжко-българската традиция откриваме празнувания в разгара на лятото - в периода на доузряване на житните култури празника - Янгър Боткасъ
(букв."Дъждова каша"), наричан също Чулмечтеки и Телзу Боткасъ. Този празник бил посветен на духа на дъжда и мълнията - Кубар и свързван с обредите за призоваване на дъжд. за целта младежите и децата се обливали с вода , "за да се отвори пътя на водата", повтаряйки при това поговорката: "Чулмек-чулмек май кирек,чилек-чилек янгър кирек"("На гърнетата е нужно масло, на ведрата - дъжд").
Сетне се колело жертвенно животно - обикновенно специално отглеждан бял бик или бяла крава (защото се вярвало, че Кубар обичал да язди бик). Накрая се устройвал пир, на който се ядяла ритуалната "дъждова каша", дала името на празника, а също така риба, масло, яйца, мляко и пр., пеели се обредни песни и припявки-гатанки.




image
Тук Европа е яхнала черен бик вместо бял, дано само това не и изиграе лоша шега...

Аналогиите и съвпаденията съпътстват целия календар. Ще се опитам по-нататък да вкарам тук една таблица на целия годишен цикъл. Или пък в друг постинг за хунобългарското духовно и културно влияние върху Европа.


Към следващата 7 част:
 "Мардукан, Нардуган, Рождество Марово, Рождество Христово..."
atil.blog.bg/history/2016/01/24/.1325238









Гласувай:
12



1. syrmaepon - Поздрави!
30.01.2012 09:18
Ето и едно видео - Сабантуй

http://www.youtube.com/watch?v=q2VRnRch35I
цитирай
2. atil - Благодаря Сирма, май трябва да о...
30.01.2012 14:23
Благодаря Сирма, май трябва да огледам и за някои подходящи видеозаписи за последните постинги.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: atil
Категория: История
Прочетен: 5648138
Постинги: 555
Коментари: 2639
Гласове: 3660
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031