Постинг
24.11.2019 17:52 -
Разговор с Луцифер
Опитвам се да те разбера. Играта,създадена от теб, ти е скъпа.Толкова скъпа,че те е обсебила. Обсебила и опиянила.Понеже,за тебе саможертвата е глупаво деяние,няма как да ти обесня мотива,заради който съм тук,на твоята территория и ти пиша. За теб,аз съм навлек, досаден елемент,който няма право да ти се меси. Дошла тук,на Терра,без твоята покана.Дошла в твоят дом и отказва да следва правилата ти. Аз не искам да ти взема дома.Искам само да ти покажа,къде грешиш.Къде, твоето обсебване взема връх над разума. То е, все едно да издърпаш пълната чаша от ръцете на алкохолик. Аз знам какво е да нямаш дом. Това,ти ми го причини. Отне ми чувството за сигурност,което дава дома. Изтръгна от мен,както къщата от тухли,така и хората,които правеха тази къща дом. Изтръгна ги от живота ми така,както само ти можеш-без жал,без сърце,без пощада. Не те трогнаха нито моите сълзи,нито тези на децата ми. Тези човешки неща,за теб са признак на слабост. Години минаха,докато успея да си построя нов дом,този от тухлите,но така и не успях да събера хората,близките на сърцето ми,които правят дома такъв. Надхитри ме. Винаги успяваш да излъжеш.Лъжите ти са наистина перфектни. Дойде време за равносметката. Гледам те в очите и ти казвам- твоите лъжи вече не ги приемам. Твоите обещания са като блестящ мираж-доближиш ли го,изчезва. Това е силата ти,Луцифер, да създаваш миражи. Ти го знаеш,нали? Знаеш,че никога няма да станеш истински бог-творец и това те вбесява. За да твориш,се иска сърце. И да вложиш това сърце в сътвореното. Като красиво цвете,за което се грижиш.Радваш му се,като напъпва, галиш цветовете му,когато разцъфти,въпреки знанието,че един ден те ща станат на прах.Красотата не е вечна. И да започнеш пак, със същата любов, да посадиш семето,да си вложиш пак сърцето и да му се радваш,когато разцъфти. Това е саможертвата човешка,която ти не можеш да разбереш. Сърцето ти да се ражда и умира хиляди пъти.Да се ражда и умира,заедно със сътвореното.
Твоят свят е насилието. Твоят свят е измамата.Твоят свят е лукавството. Твърде дълго продължи тази илюзия на миражите. Болките на човеците,които държиш в плен, пронизаха цялата вселена. За това, ние ,натрапниците се раждаме на твоята территория. Да поправим,както можем сторените болки и страдания. Защото тази енергия на болката повлиява нашите светове. Всичко е взаимносвързано Луци и ти го знаеш. Това е моето извинение,че ти се натрапих в къщата. Платих цената,която никак не беше малка. И това го знаеш. За това,днес ти го казвам право в очите- сложи край. Сложи край на безумието.Всеки има право на свобода и проявление. И няма нужда,цената на това право да е толкова висока,че болката на хората да пронизва звезди и галактики.
Турският вътрешен министър: Целият свят ...
На кого пречат славяните? Опасната мисте...
Хърватският феномен Ананда Роши с могъщо...
На кого пречат славяните? Опасната мисте...
Хърватският феномен Ананда Роши с могъщо...
Търсене
За този блог
Гласове: 3605