Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Календар
«  Ноември, 2017  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930
Постинг
17.09.2006 02:28 - Пристанището в далечния край на света
Автор: jones Категория: Технологии   
Прочетен: 8225 Коментари: 9 Гласове:
0

Последна промяна: 14.12.2007 18:48


image
Епизод 91

Понапе, Микронезия
Началото на ХІІІ век

Таро и банани. Това исках да отглеждам, ако бях осъществил мечтата си да се заселя на остров Ниуе. Денят ми щеше да минава в грижа за тези плодове и зеленчуци и разбира се - в риболов. На верандата на малката ми къща, щеше да има хамак, на който щях да посрещам горещите утрини с голямата си чаша сладко кафе, което се доставя на Ниуе от Нова Зеландия - като най-близка точка на някаква водеща цивилизация. Приятелите ми щяха да са местни хора, може би и някой друг скандинавец, решил да се измъкне от депресията на вечния зимен северен мрак. Изборът на съграждани нямаше да е голям поради едва 2000-те души, които населяват островчето - представете си едно квадратче в океана със страна около 16 км. Когато имам нужда от просветление най-вероятно трябваше да уважавам службите на протестантите, но не и на Свeтците от Последния ден, чието присъствие там, като че ли идва малко прекалено за традициите по тези места и някак не се вписва в обстановката. Но така е - четиричленното правителство все пак поддържа политика на религиозни свободи, а над всички блести покровителствено британската корона, макар и сияеща най-ярко на обратната страна на планетата и зорко следи, дали между поданиците в общността цари мир и взаимно уважение... Е, може би все пак щяхме пием чай с някой адвентист от Седмия  ден, дискутирайки оживено недостатъците на Римокатолическата църква.

Защо не? Може пък един ден да се заселя там. Добре сте ми дошли на гости тогава.

Но сега ми се иска да отскочим до един друг подобен остров, където народът, въпреки добралото се и до там съвремие, все още помни една легенда: Олсипа и Олсопа били двама братя, които дошли незнайно откъде и основали могъща империя. Олсипа станал цар и управлявал 400 години. Царската резиденция все още може да се види сред обраслата я тропическа растителност - мегалитни постройки в цял пристанищен комплекс, известен като Нан Мадол.

image


Пристанището се простира на площ около 23 кв. км. с множество платформи, изкуствени острови и канали между тях - това означава и името Нан Мадол - "каналите между тях". Само вълноломът има дължина повече от километър. Най-общо казано - този комплекс има размерите на едно съвременно морско пристанище. В него има крепост, наречена Нан Танах с размери 90х90 м. Всичко е направено от базалтови блокове, които очевидно са донесени по неизвестен начин от разстояние не по-малко от 500 морски мили. Базалтовите стени на Нан Танах имат дебелина от 6 м. Плочите тежат около 25 тона, като е трябвало да бъдат повдигани на височина до 20 м.

image


Трудно е днес да се повярва, че това е строено от местното население - днес в региона в радиус от около 1000 морски мили не живеят повече от 50 000 души. Според науката комплексът е строен около 1200 г. сл. Хр. и отново по неизвестни причини е настъпила цивилизационна катастрофа към ХVІ век. Всъщност местните хора разказват друга история. Когато те са дошли и заселили тези острови, пристанището е било изоставено отдавна - останала е само легендата за братята и тяхното отминало величие.

А в Нан Мадол базалтовите блокове са все така непоклатими пред тихоокеанските ветрове и бури и здраво тежат на своето място... за разлика от нашите самоуверени теории и представи, ставащи на пух и прах пред колосалните мистерии на древния свят.

Местата в Google Earth:

imageimageimageimage



Тагове:   край,   далечния,


Гласувай:
0
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. namo - Nothing's Impossible
17.09.2006 11:16
:))) ти пак го доказа :))
цитирай
2. tanque - ***
17.09.2006 23:29
далечен пристан
в тропически бряг
очаква твоите стъпки.
Сред жарките нощи
и морския мрак
търсиш своите древни загадки...
цитирай
3. ren - --------
18.09.2006 14:49
и аз искаааам...там ...ама това Нова Зеландия, това оня край на света и аз съм се засилила, ще сме си комшии пак Инди...
цитирай
4. pazzo - Четох някъде,
19.09.2006 13:15
че всичките тия каманяци са пренесени с дървени салове, изработени от съчленени канута. Канута които иначе едва побират 2 едри европейци. Просто невероятно, как са го направили???!!!
цитирай
5. pazzo - Еми тези полинезийските..
19.09.2006 17:15
изработени от дънера на едно дърво според мен не могат да носят повече от 200 кг товар. Нямам си идея колко материал е нужен за да се привърже едно кану към друго, но едва ли е повече от 4-5 кг. А тази тежест би трябвало да се извади от полезния товар на подобен сал. Значи 195 кг полезен товар на кану. За 20 тонен камък са нужни около 103 съчленени канута. И всичко това без екипажа. Инди, предлагам и ние като Тур Хеердал да проверим на практика дали тази теория е възможна.
цитирай
6. анонимен - Според легендите, тези каменни ...
19.10.2006 23:49
Според легендите, тези каменни блокове са били пренесени по въздуха.Местните разказват за изчезнала цивилизация която е построила всичко там.Дори островите са изкуствени.
цитирай
7. pazzo - Мда
21.10.2006 12:35
Не случайно го наричат Венеция на каменната ера. :)
цитирай
8. анонимен - Neveroqtno
24.01.2007 14:45
Според мен тези блаокове са пренасяни по суша от вътрешноста на острова.Ще е интересно да баде напражен подобен сравнителен анализ на скалите.
цитирай
9. nakom - е тук поне
14.12.2007 19:12
никой не е летял
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: jones
Категория: Технологии
Прочетен: 1861885
Постинги: 254
Коментари: 1888
Гласове: 20247