Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
25.04.2007 12:46 - Децата от житата
Автор: jones Категория: Технологии   
Прочетен: 6490 Коментари: 4 Гласове:
1

Последна промяна: 23.03.2009 14:15

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg


Епизод 154

Съфолк, Англия
1142

Явно е било лято, щом на полето е имало жътвари. Прибирали поредната реколта, за която после трябвало да платят данък на крал Стивън. Годините били смутни. Било време на гражданска война, известна в историята като Деветнайсетгодишната зима или Анархията. Стивън, макар и внук на Уилям Завоевателя, все пак бил роден във Франция, а чичо му, крал Хенри, посочил за наследник дъщеря си - Матилда. Но Стивън узурпирал трона, като казал, че в предсмъртния си час Хенри променил решението си относно наследника. След края на войната Матилда премахнала Стивън, възкачила се на трона и станала първата жена, управлявала Англия...

Изтерзаните селяни изглежда са търсили спасение от тежките години. Може би в такива времена се раждат странни истории, с които обикновените хора запълвали часовете, за да отклонят вниманието си от ужасното ежедневие. А може би не...

image

Така в това селце, чието име според местните произлиза от думата за "вълчи капан", с хубава катедрала в центъра му украсена с десетки дървени ангелчета и с лечебен извор, който лекувал очите, през това леко прохладно лято се случило нещо, което влязло в преданията и се помни и до днес. В една от вълчите ями, край селото жътварите открили две деца - момченце и момиченце. Облеклото им било необичайно, изглеждали разтревожени и объркани, говорели несвързано и на непознат език и... най-необикновеното в тях било зеленият цвят на кожата им.

Отвели ги при местния феодал сър Ричард де Калн, погрижили се за тях, изкъпали ги, преоблекли ги, дали им храна, но децата плачели и не се докосвали до ястията. Единственото нещо, което хапвали било грах - суров, заедно със стръковете и шушулките. Малко по-късно започнали да ядат и хляб. 

Не минало много време и момчето починало. Селяните така и не узнали причината. Нямали обяснение, кои са тези деца и откъде са. Момиченцето постепенно се приобщило към местните и започнало да усвоява езика. С годините разказвало невероятни истории - с братчето си живеели в земя, където нямало слънце, а бил вечен полуздрач, макар че те познавали една широка река, отвъд чиито брегове имало ярки светлини, може би слънчеви, но никога не били стъпвали там. Един ден те извели на паша свои животни и се изгубили в някаква пещера. Дочули звънчета и тръгнали по посока на звука. Лутайки се в мрака, те съзряли като че ли изход от пещерата - намерили се на полето, където неследдълго ги открили жетварите... Разправят, че момичето по-късно изгубило зеления цвят на кожата си и дори се омъжило за местен селянин.

Историята, макар и невероятна, е записана в хрониките на Уилям от Нюбърг, а по-късно преразказана отново в летописа на Ралф от Когийшал. Уилям и до днес се смята за историк, който има критично мислене и в своята история на Англия от Завоевателя до собственото си съвремие отлично проследява събитията и дава логични обосновки за причините и следствията от случващото се тогава. В същото време разказва историята за зелените деца и за поредица от събития за излезли от гробовете си мъртъвци: като разказа за един младеж, който нощем се скитал, следван от огромна глутница свирепи кучета, които вдигали врява до небесата и щом срещнел закъснял пътник, пребивал го жестоко и изпивал кръвта му. Местните хора вече не издържали на тормоза и решили да направят ексхумация на гроба, за който се съмнявали, че е източник на злото. Докато копаели по погрешка един от гробарите ударил с лопатата си трупа и от него бликнала кръв в такова количество, все едно била кръвта на няколко души наведнъж. Това им дало знак, че били на прав път. Натоварили трупа на каруца, излезли в полето, направили клада, изтръгнали сърцето на мъртвеца и го хвърлили заедно с трупа в пламъците...

image

А днес на входа на Уулпит стои табела, поставена там преди 30 години - за да напомня на новите поколения за вълците, най-хубавата катедрала в околността, кръстена на света Мери и за съдбата на двете злощастни дечица, чийто произход остава и до днес една от хилядите загадки, забулени от мъглите на Албиона, която дори Уилям от Нюбърг не успял да разкрие.



Тагове:   Англия,   Пещера,   гробище,   мъртвец,


Гласувай:
1
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. анонимен - нещо в зеления цвят ми напомня за ...
25.04.2007 13:12
нещо в зеления цвят ми напомня за това http://treasure.kolibka.com/array2/kwatee/David%20Icke/David.Icke.-.Secrets.Of.The.Matrix.(2003).Part3.kolibka.com.avi
гледайте го може и да намерите по нещо интересно и за себе си. :)
цитирай
2. анонимен - Това е целия link :)
25.04.2007 13:16
http://treasure.kolibka.com/array2/kwatee/David%20Icke/David.Icke.-.Secrets.
Of.The.Matrix.(2003).Part3.kolibka.com.avi
Ima i subtitri :)
цитирай
3. kardamom - много интересно..
25.04.2007 13:48
да...
както винаги успяваш да ни заинтригуваш...
хубав ден от мен..
цитирай
4. анонимен - Хайде
06.05.2007 21:39
Джоунс, чакаме с нетърпение новия ти текст! Хайде!
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: jones
Категория: Технологии
Прочетен: 1853241
Постинги: 254
Коментари: 1888
Гласове: 20247