Епизод 205

Билунд, Дания
1895

В последните години на ХІХ век много нови предприятия се появяват в българската икономика и за да стимулира техния растеж правителството на младото Княжество издава Закон за насърчение на местната индустрия - доста либерален акт, който действително показва подкрепата на властите за развитието на бизнеса - избягване на мито и други налози, безплатно предоставяне на земи и водоизточници, безплатен строеж на пътища, отстъпки с 35% в превоза на суровини и продукция по държавните железници... 

В същото време далеч оттук в малко датско градче се появява вероятно при сходни икономически условия една мълка дърводелска работилница, придобита след известно време от майстор на име Оле Кристиансен, който след много възходи и провали в своя малък бизнес, решава в един момент, че е по-добре да произвежда играчки, отколкото мебели.

С неговата смърт преди 50 години настъпва и нова епоха в света на детските играчки - дървото е изместено от пластмасата с нейните неограничени възможности и Лего - играчките, с които се играе добре, според закодираното послание в името на компанията - се превръща от добре поддържана къщичка в истински небостъргач. 

Оттогава на всеки десет години Лего прави нещо знаменателно за своята история - през 1968 година  изгрява вълшебството от цветове в първия от четирите засега паркове Леголанд. После се появяват малките усмихнати човечета, които придружават конструкторите, след това идва ред на първото Световно първенство за строителство с Лего-тухлички и накрая големите договори с други прочути търговски марки като Star Wars за производство на серия от тематични конструкторски комплекти.

Да, наистина забележителна история и впечатляваща годишнина. Явно краят на ХІХ век и началото на ХХ век са били творчески години за предприемачите в Стария и Новия свят - с добри основи и правилно нареждане на тухличките си, те са достигнали далеч. Създаденото от най-далновидните тогава е оцеляло и до днес. Много неща са се объркали при нас, много зидарии са съборени и много грешки са направени. Интересно е, дали днес внимаваме как и какво правим и от това зависи дали създаденото сега ще оцелее през следващите 100 години и дали в края на този век ще има и българска марка, която ще се превърне в национален символ - а не просто да избираме за такъв разни мартеници, кисели млека и кукери. Нека бъдем далновидни - може да градим бавно, но нека повече не грешим и не разрушаваме направеното преди нас - особено ако е било създадено с мисъл.

Още един малък пример - през 1865 година в село Килифарево стартира малка дъскорезница, наречена по-късно "Фабрика за амбалажна хартия и хартия за писане и музика". В същата година на север във Финландия пуска машините си друга една дъскорезница. Една от двете отдавна не съществува, а другата вече не произвежда бичмета и дъски, но за сметка на това името й звъни почти във всяко второ джобче на хората в модерния свят... Правилно подбран материал, правилно наредени тухлички... и успехът не закъснява. Можем ли и ние?
 
_{Парковете Леголанд в Google Earth:}

Вдъхновяващо

за сметка на компютърните, които превръщат децата ни в "смелчаци" с тънки ръчички и големи лупи. Аз, като дете израснало през 50 - 60 те години на миналия век съм минал с не едно охлузване от ритане на топка,гоненица и жмичка, както и дупки от фунийки, синини и цицини от дървени мечове и какво ли още не и смело мога да твърдя, че съм имал диво и щастливо детство навън по дворове и улици.
Някои детски занимания, обаче си остават безсмъртни и винаги ще провокират интереса на децата ( и не само, нима във всеки от нас детето не е живо? ) и никога няма да остареят. Става дума за конструктора Лего - недостижима мечта за мен и любима реалност за много хлапаци и родителите им, по света и у нас.

чудесен паралел!:)

в утрото...

хубав ден:)