Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Календар
«  Декември, 2017  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Постинг
29.11.2009 23:30 - Заветът на Олимпизма
Автор: jones Категория: Технологии   
Прочетен: 4845 Коментари: 3 Гласове:
9




Епизод 240

Антверпен, Белгия
1920




В слънчевия ден пред притихналите тълпи се изправя силната снага на млад мъж, който на висок глас и с ръка на сърцето произнася за първи път в историята думите: „Заклеваме се! Ще участваме в игрите с дух на рицарство, за честта на нашите държави и за славата на спорта!” – избухват аплодисменти и плувецът Виктор Боан се присъединява към своите белгийски съотборници за третото си участие в Олимпийски игри. Тези клетвени слова проехтяват под веещия се също за първи път бял флаг с петте цветни кръга преди близо 90 години в Антверпен и стават известни като Олимпийската клетва.

По-късно думите са подменени – „Заклевам се” става „Обещавам”, изчезва „рицарството”, а „честта на нашите държави”, от съображения срещу разрастващи се национализъм и расизъм са заменени с „нашите отбори”.

С променящите се условия в съвременното общество се променя и начинът на живот на спортистите: клетвата за победа за едната слава вече е сделка скрепена със съответната сума пари; спортистите често сменят националната си принадлежност по същите причини, а достойното участие според Кубретеновия принцип бързо отстъпва място на измамите...

Когато една клетва се превърне просто в обещание, то спазването му вече не е защитено от моралните гаранции в традицията на свещения обет.

Днес наследниците на Боан с патос заявяват:

„... обещаваме да се посветим на спорт без допинг и без наркотици....”


Помните ли супер-рекорда на 100 метра гладко бягане в Сеул през 1988 година? Бен Джонсън – един от най-великите атлети на ХХ век огорчи света, след като се наложи да върне златния олимпийски медал заради употребата на забраненият станозолол. Помните ли Мериън Джоунс, непобедимата спринтьорка с три световни титли, чиито победни медали от игрите в Сидни 2000 бяха отнети, защото бе прибегнала до специално изработения от американския химик Патрик Арнолд тетрахидрогестринон – анабол, известен с прозвището „чистият”... Към стотиците други спортисти можем да добавим и легендарния Диего Марадона, който окончателно погреба надеждите на Аржентина за нова световна титла във футбола през 1994 година, когато бе уличен в употребата на ефедрин. А унижението, което търпим от 20 години насам във вдигането на тежести? Всъщност може би достатъчно би било да надзърнем в книгата на Бари Бондс „Игра на сенките”, която осветлява цяла специално планирана и създадена схема за злоупотреби със забранени вещества в американския и световния спорт. Спорт, който днес е по-скоро добре смазана индустрия с материални печалби, а не чиста надпревара на уменията, силата и хъса за победа...

Марихуана, екстази, кокаин и дори хероин... Тези са най-често срещаните опиати, които съвременните спортисти използват предимно в стремежа да решат проблемите с упадъка на кариерата си. Тук често видът на спорта няма значение – решаваща е ролята на средата, от която младият човек е тръгнал да покорява висините на световната слава и благодарение на безразсъдството си, често се връща там, откъдето е тръгнал – но в случая – опозорен, по-беден и без перспективи за втори шанс - примери за това има достатъчно: националният вратар на Австралия Марк Боснич провали успешната си кариера във Висшата футболна лига на Англия; брилянтната тенисистка Мартина Хингис след залавянето й в употреба на кокаин никога повече не успя да се завърне в световния елит...

Но нищо не може да се сравни със загубата, която спортът, спортната история, младите последователи и по-възрастните почитатели са длъжни да преглътнат, когато голямо име стане жертва на своите амбиции или пък на отслабената воля – Флорънс Грифит-Джойнър бе една от олимпийските легенди, преждевременно лишили идните поколения от безценния опит, който големият спортист би могъл да предаде на младите в чисто позитивния аспект на живота по пистите и стадионите.

„.... в истинския дух на спортсменство...”

Помните ли баскетболния отбор на Испания, който върна златните медали от параолимпийските игри през 2000 година, когато се оказа, че всичките 12 играчи в отбора всъщност нямат никакви увреждания? А шпионажите във Формула 1, когато техник на Скудерия Ферари предаде важни документи със секретно съдържание на основния съперник в надпреварата – отбора на МакЛарън?... От „Божията ръка” на футболното поле – до задкулисното уреждане на резултатите с цел печалба от хазартни игри; от елементарни подръпвания за екипите по атлетическите писти - до масови побои на хокейната площадка, които дори вече са станали част от играта... От подмяна на допинг-проби - до смяна на пола... В модерния спорт спортсменският дух присъства на терените само, докато капитаните на отборите си подават ръце в началото на двубоите – след това волно и удобно се разгръща по местата си тънката комбинаторика за дебели банкови сметки

„.... за славата на спорта и за честта...”

Citius, Altius, Fortius – по-бързо, по-високо, по-силно – гласи Олимпийското мото... Но днес двигателят на тези призиви не е честта, а богатството; не е славата на спорта, а личната звездомания, която често е преходна... Преди 2800 години, когато в подножието на Олимп, пред очите на Зевс, Акантус от Спарта печели надбягванията, единствената награда за него са лавровите венци и маслиновите клонки. Как така тогава името му още се помни? Може би точно защото единствената му цел е била спортната победа – чиста, явна и благородна.

Как може да бъде постигнато това днес? Вероятно ако спортът се придържа към основните правила на онзи древен олимпизъм: спортът е философия на живота, баланс на качествата, които тялото ни, умът ни и духът ни притежават. Зад отличния спортист е нужно да стои широка култура и добро образование.  В крайна сметка всеки успешен атлет е пример за децата – и всяко дете в себе си носи за цял живот вдъхновяващия спомен за своя голям кумир – но за да бъде този спомен пример за следване, той трябва да сочи пътя към добрия живот. А добрият живот е наслада от усилията, които полагаме ежедневно, радост от ценностите на образованието, които придобиваме и от уважението към принципите на етичността и възпитанието... Можем ли да живеем по този начин днес? Можем ли да предадем това на подрастващите след нас? Длъжни сме и...

„.... Обещаваме!....”

Не. Кълнем се!

Местата в Google Earth:

imageimageimageimage




Гласувай:
9
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. martiniki - даа,
30.11.2009 10:46
...единствената му цел е била победа – чиста, явна и благородна...

така се помни

цитирай
2. janneff - Dear Jones
30.11.2009 16:12
Radvam se che se zavyrna.
цитирай
3. jones - Благодаря...
30.11.2009 20:25
... за посрещането :)
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: jones
Категория: Технологии
Прочетен: 1868201
Постинги: 254
Коментари: 1888
Гласове: 20247