/съчинение разсъждение върху ІІІ глава от повестта „Немили –недраги”/
УВОД:
А/ В епохата на Българското Възраждане нашият народ с цената на борба и саможертва се опитва да осъществи своите красиви мечти за свобода и национално достойнство.
Б/ На тези стремежи и пориви белетристът Иван Вазов посвещава повестта си „Немили -недраги”. Сред образите на хъшовете се открояват идеализмът и нравствената чистота на най-стария емигрант - Странджата.
В/ В своята вълнуваща реч той събужда спомените на своите събратя за техните святи , възвишени идеали и стремежи.
ТЕЗА: Със словото си Странджата припомня на хъшовете, че те са будители на народа си и пример затова как се брани национална чест и достойнство. Знаменосеца им връща самоуважението, като напомня чистия и безкористен патриотизъм, на който хъшовете посвещават живота си. Висша ценност за българските емигранти е свободата ,в името на която те са готови да пожертват себе си. Духовният баща на хъшовете с историческа прозорливост и мъдрост разкрива един нов смисъл в мъченичеството им -то е свята жертва пред олтара на българската свобода. Странджата вдъхва на своите събратя борчески оптимизъм и вяра, че скоро отново ще бъдат полезни на отечеството и ще намерят смъртта си в героична битка.
ПЛАН НА ДОКАЗАТЕЛСТВОТО:
1. Странджата е единственият образ, изграден само в романтико -героичен план /идеализиран/, затова той е духовен наставник /баща/ на всички хъшове, има най-голям авторитет сред тях.
2. Речта на Знаменосеца е идейно -емоционална кулминация на повестта, защото разкрива идеалите на българския хъш.
3. Обръщението към хъшовете, което разкрива единственото семейство на Знаменосеца.
4. Речта възвръща самоуважението на хъшовете, припомняйки им изпълнения дълг към народа.
5. Безкористният патриотизъм на хъшовете и службата на отечеството - идеали, които единствено осмислят живота на българските хъшове.
6. Висш идеал -свободата.
7. Странджата проявява разбиране и съчувствие към своите братя, разбирайки колко е неестествено за тях бездействието и как то ги променя.
8. Духовният баща на хъшовете с историческа прозорливост и мъдрост разкрива един нов смисъл в мъченичеството им -то е свята жертва пред олтара на българската свобода.
9. Странджата вдъхва оптимизъм на своите братя, че отново ще бъдат полезни на отечеството и ще умрат като герои в битка.
10. Речта възвръща истинската героико -романтична същност на хъшовете и те запяват.
ЗАКЛЮЧЕНИЕ:
А/ Със своята реч Странджата възвръща идеализма на хъшовете, припомняйки им техните борчески стремежи, възвишени пориви и истинската им героична същност.
Б/ Вълнуващото слово на стария знаменосец е диалог с Вазовите съвременници за истинските национални стойности и духовните ценности на един народ.
В/ Повестта дава пример на поколенията как се отстояват честта и достойнството на един народ чрез доброволно мъченичество и себеотричане.