Блогрол
Постинг
23.10.2008 11:51 -
Странджа- Индипасха, Голямата Аязма, Кости, Силкосия, Царево
Автор: alexooo
Категория: Туризъм
Прочетен: 15549 Коментари: 6 Гласове:
Последна промяна: 25.05.2009 16:15
Прочетен: 15549 Коментари: 6 Гласове:
1
Последна промяна: 25.05.2009 16:15
Ден трети.
Очакваше се да бъде най-интересния. Трябваше да караме по р. Велека с две отклонения, но за тях малко по-нататък.
СТранджа ми е направила голямо впечатление с това как са се вплели тракийските обичаи в християнските. Не е имало римски или византийски период. Примери много, но ще спомена само няколко.
В олтара на параклис Свети Георги в Заберново е вградена мраморна плоча от онова време с изобразен тракийски конник, наподобаващ Светията.
Нестинарите- ритуалното ходене по жаравата с икони в ръце.
Камъкът- този храм на открито между Малко Търново и Качул.
През третия ден ни предстоеше да посетим две други забележителности.
Сутринта групата тръгна с весело и бодро настроение:
Последва задължителната снимка на чешмата до Държавното дивечовъдно стопанство- Граматиково в местността Качул. На мраморната плоча има надпис "Навеки със Съветския съюз", бих добавил: Амин!
Това ми е петата снимка тук:
След чешмата продължихме по път, който следва през цялото време течението на Велека.
Есента е все по-красива:
След 40 минутно каране се стига до разклона за Индипасха. Това е поредното тракийско светилище "прераснало" в християнско. Върви се около километър и половина. До него се прави шествеие в седмицата след Пасха. Вързват се части от дрехи и се оставят дарове за здраве и женско плодородие.
До изворчето има направено малко дървено олтарче:
Аязмената вода извира буквално от скалата:
След Индипасха продължихме по пътя към с. Кости. Ловният сезон беше в разгара си, защото няколко пъти трябваше да викаме силно, за да не ни объркат с някой глиган.
Ето и един от "върховете" на Странджа, нарича се Шилото и едва ли някой би се гордял с изкачването му, защото е висок едва 248 метра:
Следва още 1 час каране по пътеката. За да разберете, колко е забутано ще ви кажа, че нито един от 3-те мобилни оператора няма покритие.
След това се стига до един мост, на когото има табела за Голямата аязма, която беше следващата цел. Има и по-голяма пустош от пустоща, по която карахме досега. Тръгва се по Влахов дол и след около 40 минути достигате и най-свещеното за всички нестинари място.
И легендата разказва, че в миналото наблизо е имало село, от което са произлезли нестинарите. Тук те са имали връзка с Господа.
На хорището на това аязмо се извършват свещените за всеки нестинар деяния. Тук за пръв път той разбира, че е избран да ходи по жаравата.
Поставени са 5 одърчета, по 1 за всяко нестинарско село: Сливарово, Кости, Граматиково, Кондолово и Българи.
Ето това са тези одърчета:
На тях се поставят иконите и даровете от всяко село. Това се случва в неделята преди св Константин и Елена /по стар стил/,най-тачените от нестинарите светци. Всичките свещенодействия са запазени от хилядолетия. Рано сутринта, в неделя, от тук тръгват шествия към петте села, като колоната се води от нестинарите под звуците на свещения тъпан и гайдите, а след тях са иконите и поклонниците. Всяко село прави трапеза , курбан и се вият пищни хора. С това се слага началото на годината за нестинарите.
Ето това е хорището:
След допира ни до родното място на нестинарството продължихме към най-близкото село Кости. Името му изглежда страшно, но то няма нищо общо с човешкия скелет. Нарича се така на името на един гръцки търговец- Коста, името което в последствие се видоизменя на Кости. Ето го и селото в дъното:
а в центъра му е най-красивата църква в Странджа, "Свети Кирил и Методий":
Починахме си малко, пихме по една бира в селската кръчма и продължихме към Царево. Преди да да се достигне до морето се минава през най-стария български резерват "Силкосия", още от 1933 година:
В резервата е забранено да се ходи без придружител.
На четвъртия ден ни оставаше да обиколим черноморското крайбрежие, не само това което виждате от прозорците на колите си. За него ще разкажа в последния странджански пост.
Очакваше се да бъде най-интересния. Трябваше да караме по р. Велека с две отклонения, но за тях малко по-нататък.
СТранджа ми е направила голямо впечатление с това как са се вплели тракийските обичаи в християнските. Не е имало римски или византийски период. Примери много, но ще спомена само няколко.
В олтара на параклис Свети Георги в Заберново е вградена мраморна плоча от онова време с изобразен тракийски конник, наподобаващ Светията.
Нестинарите- ритуалното ходене по жаравата с икони в ръце.
Камъкът- този храм на открито между Малко Търново и Качул.
През третия ден ни предстоеше да посетим две други забележителности.
Сутринта групата тръгна с весело и бодро настроение:
Последва задължителната снимка на чешмата до Държавното дивечовъдно стопанство- Граматиково в местността Качул. На мраморната плоча има надпис "Навеки със Съветския съюз", бих добавил: Амин!
Това ми е петата снимка тук:
След чешмата продължихме по път, който следва през цялото време течението на Велека.
Есента е все по-красива:
След 40 минутно каране се стига до разклона за Индипасха. Това е поредното тракийско светилище "прераснало" в християнско. Върви се около километър и половина. До него се прави шествеие в седмицата след Пасха. Вързват се части от дрехи и се оставят дарове за здраве и женско плодородие.
До изворчето има направено малко дървено олтарче:
Аязмената вода извира буквално от скалата:
След Индипасха продължихме по пътя към с. Кости. Ловният сезон беше в разгара си, защото няколко пъти трябваше да викаме силно, за да не ни объркат с някой глиган.
Ето и един от "върховете" на Странджа, нарича се Шилото и едва ли някой би се гордял с изкачването му, защото е висок едва 248 метра:
Следва още 1 час каране по пътеката. За да разберете, колко е забутано ще ви кажа, че нито един от 3-те мобилни оператора няма покритие.
След това се стига до един мост, на когото има табела за Голямата аязма, която беше следващата цел. Има и по-голяма пустош от пустоща, по която карахме досега. Тръгва се по Влахов дол и след около 40 минути достигате и най-свещеното за всички нестинари място.
И легендата разказва, че в миналото наблизо е имало село, от което са произлезли нестинарите. Тук те са имали връзка с Господа.
На хорището на това аязмо се извършват свещените за всеки нестинар деяния. Тук за пръв път той разбира, че е избран да ходи по жаравата.
Поставени са 5 одърчета, по 1 за всяко нестинарско село: Сливарово, Кости, Граматиково, Кондолово и Българи.
Ето това са тези одърчета:
На тях се поставят иконите и даровете от всяко село. Това се случва в неделята преди св Константин и Елена /по стар стил/,най-тачените от нестинарите светци. Всичките свещенодействия са запазени от хилядолетия. Рано сутринта, в неделя, от тук тръгват шествия към петте села, като колоната се води от нестинарите под звуците на свещения тъпан и гайдите, а след тях са иконите и поклонниците. Всяко село прави трапеза , курбан и се вият пищни хора. С това се слага началото на годината за нестинарите.
Ето това е хорището:
След допира ни до родното място на нестинарството продължихме към най-близкото село Кости. Името му изглежда страшно, но то няма нищо общо с човешкия скелет. Нарича се така на името на един гръцки търговец- Коста, името което в последствие се видоизменя на Кости. Ето го и селото в дъното:
а в центъра му е най-красивата църква в Странджа, "Свети Кирил и Методий":
Починахме си малко, пихме по една бира в селската кръчма и продължихме към Царево. Преди да да се достигне до морето се минава през най-стария български резерват "Силкосия", още от 1933 година:
В резервата е забранено да се ходи без придружител.
На четвъртия ден ни оставаше да обиколим черноморското крайбрежие, не само това което виждате от прозорците на колите си. За него ще разкажа в последния странджански пост.
DW предупреждава за риск за единството н...
Св. Горазд, архиепископ на България пред...
Смокинята- вкусна и лечебна като билка
Св. Горазд, архиепископ на България пред...
Смокинята- вкусна и лечебна като билка
Следващ постинг
Предишен постинг
значи вие тръгвате с кола,оставяте я някаде и продължавате с велосипедите и после се връщате при колата или има някой,който остава с колата и се мести по маршрута?
ние правеме по-леки маршрутчета,с колата и после пеш,но така не виждаме толкова,колкото вас...но пак става.по-добре от нищо :)
и аз съм решила да обикалям по Странджа следващото лято.видяла съм това-онова от към източната и страна,но не достатъчно,че да задоволи приключенския ми дух.а като прочетох твоето пътуване се ентусиазирах още повече.
благодаря за разходката и все така да радваш душичките ни
цитирайние правеме по-леки маршрутчета,с колата и после пеш,но така не виждаме толкова,колкото вас...но пак става.по-добре от нищо :)
и аз съм решила да обикалям по Странджа следващото лято.видяла съм това-онова от към източната и страна,но не достатъчно,че да задоволи приключенския ми дух.а като прочетох твоето пътуване се ентусиазирах още повече.
благодаря за разходката и все така да радваш душичките ни
някой кара колата и ни чака на предварително уговореното място. биваците се правят на места, до които може да се стигне и с кола. по принцип има шофьори, които не им се карат колела или пък са уморени от предишния ден. важен е купонът вечерта и разнообразието през деня! на всичките преходи съм направил gps трасета, така че ако някой има желание може да си сменяме маршрути!
цитирайОсвен да ти благодаря за красотата ,която си заснел и описал, не ми остава нищо друго!
Благодаря, приятелче!:)
цитирайБлагодаря, приятелче!:)
и аз ти благодаря. тази година ще ходя в Странджа да търся пещери- Махарата до Кости и св. Марина до Сливарово и евентуално Старо Резово.
цитирай
5.
анонимен -
Гларус - прочетох
25.05.2009 16:23
25.05.2009 16:23
и ти си стигнал до извода , че са се вплели тракийските обичай в християнските...
Земята по която ходим днес е със зарит в дълбините си хумус , от който тук - там излиза по нещо отгоре!
Неуморното ти колело има спирки на тези места - знам...
Поздрави!
цитирайЗемята по която ходим днес е със зарит в дълбините си хумус , от който тук - там излиза по нещо отгоре!
Неуморното ти колело има спирки на тези места - знам...
Поздрави!
6.
анонимен -
Страхотни места...
20.06.2010 18:50
20.06.2010 18:50
Страхотни места...
цитирайВашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене