Това се случи през 1960 и „едикоя си” година.
Получихме поръчение да изпратим наш уред на Луната по случай „Едикой си” Конгрес на Партията и ние, тогава млади и буйни момчета,аз-Капитана, Кольо Фишека, Мичо Хвърчиластовица тире Космонавта и експерименталното куче Балкан се заехме с голям ентусиазъм.
Де да знаем, че имало аналогична програма и то в НАСА. Тогава тез неща не се знаеха като сега...
От близкото „Н”-ско поделение ни подариха бракувана установка за ракети С-300 и с малко помощ от пионерския клуб по авиомоделизъм и от пансионерския клуб по „Летателни навици” в лицето на местния учител по физика бае Георги Майтапчиев спретнахме набързо една кратка и ефективна лунна траектория.
--Момчета, рече стария учител. То тая работа е проста. Аз съм бил и през Първата и през Втората война на фронта. И едните и другите лъжат!
Тука ние го погледнахме някак си недоверчиво и с недоизказано неразбиране.
-Какво толкова не разбирате? Трябва само да им хванеш коефициента на дезинформация (Кдф) и си готов. Луната въобще не е на 340 000км от Земята, както го твърдят американците, че и нашите другаре от Съветскиот союз. Това са едни нарочно „надути” километри за да НЕ може никой дори и да си помисли да лети до там преди тях, па и за повече бюджет за бензин разбира се. То така се прави....Ама ние с вас просто отиваме , кацаме и ..се връщаме за мача по телевизията в събота. Както е казал другаря Ленин : Veni,vidi,vici…
Бай Георги беше запален левскар и хич не ги обичаше политическите мероприятия. Нему дай само мачове да гледа. Затова той набързо ни сметна траекторията, умножи растоянието по неговите си коефициенти (съответно Кдф_USA и Кдф_СССР) и ни изпрати по живо по здраво с пожелание:
-И да се върнете овреме ей, че да си пием ракията преди първия съдийски сигнал.
След излитането първо видяхме двата спътника на Луната.
В Космоса е тъмно като в рог. Няма осветление като на стадион „Васил Левски”, няма АЕЦ Козлодуй да ти свети, няма даже нищо за ядене....а бе с една дума бързаш да се прибереш.
И хоп, ети ги те и спътниците , насмалко да се блъснем у единия...
Тогава некой от нашите вика:
-А бе, Луната няма спътници! Това трябва да са Демос и Фобос-спътниците на Марс.
Бре, ти да видиш, да не би бае Георги да е объркал траекториите...?
Оказа се че не е. Ами то Альошката дето го взехме от братския Съветски Съюзда се повози с нас (тогава на всяка подобна мисия имаше по един Альошка за авторитет) имал бил само траекториите до Марс. Такова му било пък на него поръчението от Москва: първо да кацнеме на Марс, че като кацнат американците на Луната да ги хване голем яд че ние вече сме на Марс.
Ама в бързината забравил да ни каже. То разгеле предната вечер се почеприхме туй онуй , та и да ни беше казал кой щеше да му обърне внимание.
-А, бе братушка за малко да изпуснем мача бе- му викаме ние. Знаеш ли какво е това „Левски срещу „Локо София”- решаващ мач.
И по този повод отворихме една резервна бутилка „Слънчев бряг” за чрезвичайни ситуации и непредвидени траектории.
Как и да е –изпратихме една совалка за оглед на Марс и бързо обръщаме към Луната.
- Момчета, карайте направо по Тангентата, по Тангентата карайте, вика от Земята бай Георги по космическия домофон, супер притеснен че остава без сътрапезници за мача. И ни изчисли набързо една чисто нова космическа траектория така че да не блъскаме път по космическото околовръстно между Марс и Венера.
На Луната кацнахме има няма малко преди залез слънце и запяхме:
„Настане вечер , месец изгрее, звезди обсипят свода небесен...”
Ние още тогава си знаехме, че всичко се намира под „свода небесен” както го е казал световния поет Христо Ботев, но ...карай да върви, нали бързахме за мача в събота.
Некои от наш’те бързаха да напишат на лунната повърхност „Локо София” и да бегаме, но нали имахме все пак и научна програма.
Забихме знамето , обходихме де що има хълмове с лунния ровър от старо шаси на трактор„Болгар”, и разбира се, както си му е реда, бетонирахме част от „Морето на спокойствието” и от „Морето на безхаберието”. Не остана плажна ивица не бетонирана.
Така хем България стана на три морета хем не остана съмнение кой пръв е бил тука .
И се прибрахме навреме за мача.
Това беше всичко, нема никаква романтика, нема никаква емоция.
***
После чак разбрахме, че след някое си време американците били кацнали на 100 метра от нашата база, но поради „желязната завеса” тоя наечен факт го научихме със закъснение от 20-30 години когато повечето от нас вече бяха пенсионери а някои(като експерименталното куче Балкан) и покойници.
Не ни се разправяше с разни журналисти и летописци и така си остана....
Пък и нали всичко беше от секретно по- секретно,та никъде го нямаше отразено в архивите. Освен разбира се в дневника на читалище „Развитие” на космическото село Горно Байконурово под инвентарен № 44-824 ВРХ.
ПП. Може да го намерите и днес ако ви се ходи по чукарите до Горно Байконурово, щото пътя до там е толкова разбит, че и не ви трябва да ходите до Луната. Само пуснете една телеграма 2-3 дена по рано до Селсъвета,че да извикат как Гинка библиотекарката да ви отключи читалището.
Не може всичко в държавата ти да е говно...
© Андрей Мелник атакува Бразилия за укра...