Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
29.10.2018 14:15 - Как стъпихме на Луната преди американците
Автор: danailvdimitrov Категория: Забавление   
Прочетен: 3490 Коментари: 0 Гласове:
6


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
                                          image
   

 Това се случи през 1960 и „едикоя си” година.

Получихме поръчение да изпратим наш уред на Луната по случай „Едикой си”  Конгрес на Партията и ние, тогава млади и буйни момчета,аз-Капитана, Кольо Фишека, Мичо Хвърчиластовица тире Космонавта и експерименталното куче Балкан  се заехме с голям ентусиазъм.

Де да знаем, че имало аналогична програма и то в НАСА. Тогава тез неща не се знаеха като сега...

 От близкото  „Н”-ско поделение ни подариха бракувана установка за ракети С-300 и с малко помощ от пионерския клуб по авиомоделизъм и от пансионерския клуб по „Летателни навици” в лицето на местния учител по физика бае Георги Майтапчиев спретнахме набързо една кратка и ефективна лунна траектория.

--Момчета, рече стария учител. То тая работа е проста. Аз съм бил и през Първата и през Втората война на фронта. И едните и другите лъжат!

Тука ние го погледнахме някак си недоверчиво и с недоизказано неразбиране.

-Какво толкова не разбирате? Трябва само да им хванеш коефициента на дезинформация (Кдф) и си готов. Луната въобще не е на 340 000км от Земята, както го твърдят американците, че и нашите другаре от Съветскиот союз. Това са едни нарочно „надути” километри за да НЕ може никой дори и да си помисли да лети до там преди тях, па и за повече бюджет за бензин разбира се. То така се прави....Ама ние с вас просто отиваме , кацаме и ..се връщаме за мача по телевизията в събота. Както е казал другаря Ленин : Veni,vidi,vici…

Бай Георги беше запален левскар и хич не ги обичаше политическите мероприятия. Нему дай само мачове да гледа. Затова той набързо ни сметна траекторията, умножи растоянието по неговите си коефициенти (съответно Кдф_USA и Кдф_СССР) и ни изпрати по живо по здраво с пожелание:

-И да се върнете овреме ей, че да си пием ракията преди първия съдийски сигнал.

След излитането първо видяхме двата спътника на Луната.

 В Космоса е тъмно като в рог. Няма осветление като на стадион „Васил Левски”, няма АЕЦ Козлодуй да ти свети, няма даже нищо за ядене....а бе с една дума бързаш да се прибереш.
 

 И хоп, ети ги те и спътниците , насмалко  да се блъснем у единия...

Тогава некой от нашите вика:

-А бе, Луната няма спътници! Това трябва да са Демос и Фобос-спътниците на Марс.

Бре, ти да видиш, да не би бае Георги да е объркал траекториите...?

Оказа се че не е. Ами то Альошката дето го взехме  от братския Съветски Съюзда се повози с нас (тогава на всяка подобна мисия имаше по един Альошка за авторитет) имал бил само траекториите до Марс. Такова му било пък на него поръчението от Москва: първо да кацнеме на Марс, че като кацнат американците на Луната да ги хване голем яд че ние вече сме на  Марс.

Ама в бързината забравил да ни каже. То разгеле предната вечер се почеприхме туй онуй , та и да ни беше казал кой щеше да му обърне внимание.

-А, бе братушка за малко да изпуснем мача бе- му викаме ние. Знаеш ли какво е това „Левски срещу „Локо София”- решаващ мач.

И по този повод отворихме една резервна бутилка „Слънчев бряг” за чрезвичайни ситуации и непредвидени траектории.

 Как и да е –изпратихме една совалка за оглед на Марс и бързо обръщаме към Луната.

-          Момчета, карайте направо по Тангентата, по Тангентата карайте, вика от Земята бай Георги по космическия домофон, супер притеснен че остава без сътрапезници за мача. И ни изчисли набързо една чисто нова космическа траектория така че да не блъскаме път по космическото околовръстно между Марс и Венера.

На Луната кацнахме има няма малко преди залез слънце и запяхме:

 „Настане вечер , месец изгрее, звезди обсипят свода небесен...”

Ние още тогава си знаехме, че всичко се намира под „свода небесен” както го е казал световния поет Христо Ботев, но ...карай да върви, нали бързахме за мача в събота.

Некои от наште бързаха да напишат на лунната повърхност „Локо София” и да бегаме, но нали имахме все пак и научна програма.

Забихме знамето , обходихме де що има хълмове с лунния ровър от старо шаси на трактор„Болгар”, и разбира се, както си му е реда, бетонирахме част от „Морето на спокойствието” и от „Морето на безхаберието”. Не остана плажна ивица не бетонирана.




Така хем България стана на три морета хем  не остана съмнение кой пръв е бил тука .

И  се прибрахме навреме за мача.

Това беше всичко, нема никаква романтика, нема никаква емоция.

***

После чак разбрахме, че след някое си време американците били кацнали на 100 метра от нашата база, но поради „желязната завеса” тоя наечен факт го научихме със закъснение от 20-30 години когато повечето от нас вече бяха пенсионери а някои(като експерименталното куче Балкан) и покойници.

Не ни се разправяше с разни журналисти и летописци и така си остана....

Пък и нали всичко беше от  секретно по- секретно,та никъде го нямаше отразено в архивите. Освен разбира се в дневника на читалище „Развитие” на космическото село Горно Байконурово под инвентарен № 44-824 ВРХ.

ПП.  Може да го намерите и днес ако ви се ходи по чукарите до Горно Байконурово, щото пътя до там е толкова разбит, че и не ви трябва да ходите до Луната. Само пуснете една телеграма 2-3 дена по рано до Селсъвета,че  да извикат как Гинка библиотекарката да ви отключи читалището.




Гласувай:
6



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: danailvdimitrov
Категория: Забавление
Прочетен: 659158
Постинги: 302
Коментари: 397
Гласове: 1297
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031