
Прочетен: 11134 Коментари: 6 Гласове:
Последна промяна: 17.03.2009 23:43


Епизод 188
Западен Лос Анжелис, Калифорния, САЩ
1969
Имате две възможности - изящно изкуство или илюстрация. С изящното изкуство ще можете да творите, каквото поискате; с илюстрацията ще можете да изкарвате пари. - Ще уча илюстрация, защото имам нужда да се храня - отговорил младежът и така започнало облагородяването на един самороден талант в Арт Сентър.
Предполагам, че малцина познават името Дрю Стрюзън. Но със сигурност всички са виждали неговата работа. Славата му идва с изработката на филмови плакати - вече за над 150 заглавия. От детските рисунки върху тоалетна хартия в бедния си дом в Портланд, Орегон до майстор на четките и пистолета за боя - Стрюзън продължава да рисува и днес - вече 60-годишен, но все така с настроение, талант, спокойствие и с подкрепата на своята съпруга - някога страхотна блондинка, с която се запознава още през първата година в колежа Арт Сентър.
Започва тук-там с илюстрации по книжки и обложки за албуми. Тогава му плащали по 150-200 долара за една корица на музикален албум. Прочува се с лицето на "Welcome to My Nightmare" на Алис Купър, но истинският пробив идва с рисуването на филмовите постери. В края на 70-те години на ХХ век, един млад режисьор се обажда на Стрюзън и го пита, дали ще прояви интерес към плаката за малък научно-фантастичен филм.
С това се слага началото на едно сътрудничество, което продължава вече четвърто десетилетие - Джордж Лукас не позволява друг художник да рисува плакатите за неговите филми. Същото важи и за Стивън Спийлбърг. Много от оригиналните платна, нарисувани с маслени бои стоят в дома на Лукас, в ранчото Скайуокър или в офисите на Lucasfilm и Industrial Light and Magic, чието лого също е изработено от Стрюзън.
Днес в ерата на цифровите технологии художникът продължава да работи по стария изпитан начин - казва, че не може да се лиши от боите, които всъщност са цветна земя, от хартията и маслото, които дърветата даряват, че не може да не усеща мириса на материалите, да не вижда всеки замах на четката, да не се наслаждава на всяка следа от тебешира и пастела. И не може да забрави как картината му оживява, когато слънцето сутрин я обагри в оранжево, а вечер здрачът я облее с пурпурни отенъци...
Неговите афиши винаги се забелязват и лично за мен са били най-красивите, окачвани някога в киносалоните. Той може би е последният художник, чиито творби все още носят носталгията по старите филмови ленти, когато да седнеш в киносалона беше малък празник, а да се включиш в приключението на големия екран - незабравимо преживяване, към което някога, когато нямаше видео, DVD и компютри, те връщаха единствено филмовите плакати...
12.10.2007 04:28
12.01.2008 01:42
Поздрав най-сърдечен!
