Епизод 188

Западен Лос Анжелис, Калифорния, САЩ
1969

Имате две възможности - изящно изкуство или илюстрация. С изящното изкуство ще можете да творите, каквото поискате; с илюстрацията ще можете да изкарвате пари. - Ще уча илюстрация, защото имам нужда да се храня - отговорил младежът и така започнало облагородяването на един самороден талант в Арт Сентър.

Предполагам, че малцина познават името Дрю Стрюзън. Но със сигурност всички са виждали неговата работа. Славата му идва с изработката на филмови плакати - вече за над 150 заглавия. От детските рисунки върху тоалетна хартия в бедния си дом в Портланд, Орегон до майстор на четките и пистолета за боя - Стрюзън продължава да рисува и днес - вече 60-годишен, но все така с настроение, талант, спокойствие и с подкрепата на своята съпруга - някога страхотна блондинка, с която се запознава още през първата година в колежа Арт Сентър.

 

Започва тук-там с илюстрации по книжки и обложки за албуми. Тогава му плащали по 150-200 долара за една корица на музикален албум. Прочува се с лицето на "Welcome to My Nightmare" на Алис Купър, но истинският пробив идва с рисуването на филмовите постери. В края на 70-те години на ХХ век, един млад режисьор се обажда на Стрюзън и го пита, дали ще прояви интерес към плаката за малък научно-фантастичен филм. 

С това се слага началото на едно сътрудничество, което продължава вече четвърто десетилетие - Джордж Лукас не позволява друг художник да рисува плакатите за неговите филми. Същото важи и за Стивън Спийлбърг. Много от оригиналните платна, нарисувани с маслени бои стоят в дома на Лукас, в ранчото Скайуокър или в офисите на Lucasfilm и Industrial Light and Magic, чието лого също е изработено от Стрюзън.

 

Днес в ерата на цифровите технологии художникът продължава да работи по стария изпитан начин - казва, че не може да се лиши от боите, които всъщност са цветна земя, от хартията и маслото, които дърветата даряват, че не може да не усеща мириса на материалите, да не вижда всеки замах на четката, да не се наслаждава на всяка следа от тебешира и пастела. И не може да забрави как картината му оживява, когато слънцето сутрин я обагри в оранжево, а вечер здрачът я облее с пурпурни отенъци... 

Неговите афиши винаги се забелязват и лично за мен са били най-красивите, окачвани някога в киносалоните. Той може би е последният художник, чиито творби все още носят носталгията по старите филмови ленти, когато да седнеш в киносалона беше малък празник, а да се включиш в приключението на големия екран - незабравимо преживяване, към което някога, когато нямаше видео, DVD и компютри, те връщаха единствено филмовите плакати...

_{Местата от постинга в Google Earth:}

а "пистолета за боя" мислим, че е рапидографа :-)

И този мирис на боя е несравним ...

Сравнението е немислимо. Филм на широкия екран , както се казва с това усамотено гледане в деск топа. Не смятам ,че каузата на киното е обречена. Въпреки че може и в противоречие да изпадна, защото отношението ми към масовите културни мероприятия е снизходително.А този художник - да много е добър и навярно е бил киноманиак за да посвети кариерата си на филмовия плакат.

http://www.calacanis.com/2007/10/05/blade-runner-the-final-cut/

strahotno multimediino predstavqne :)

Имах прекрасни плакати на "Хук" и на "Завръщане в бъдещето",мисля че са на същия майстор!Винаги ми е било любопитно кой ги е направил!
Поздрав най-сърдечен!