Епизод 210

Копривщица, Османската империя, днешната територия на България
1876

"Черкезите и башибозуците се опитваха всякой ден и нападаха от всичките страни. Искаха да превземат Еледжик, но благодарение на уменията и храбростта на войводата Телийски и другите въстанически началници, не можаха да успеят, но всякога биваха отблъсквани с големи поражения. На 6-тий ден пристигна войводата Бенковски със своята свита: игуменът Кирил, Тодор Хайдука от Радилово, Мисирката от Татар Пазарджик, Иван Орчов, Марин Шишков, Тома х.Георгиев, Цвятко Бръшков, Тодор Белопитов, Юрдан Иванов, Захари Стоянов, доктор Соколски, Крайчо Войвода с други още 65 души въстаници.

Войводата Бенковски, щом пристигна, обиколи всичките въстаници, укрепленията, наредбите. Поздрави войнишки въстаниците, държа им насърчителна реч. Благодари им за храбростта, която са показали в битката срещу черкезите и башибозуците. Каза им още: "Нека да знаят тези мръсни тирани, че и българинът умее да се бие за своето си отечество!". Благодари на войводата Телийски за отличната разпоредителност и сполучливата победа, за воюването срещу 500-годишния угнетител на България..."

Из спомените на Ангел Телийски за пристигането на Бенковски на връх Еледжик

"След това Бенковски каза, че е време вече да се пътува и заповяда на четата да бъде готова за път. А той, Бенковски, се обърна към нас далматинците и ни каза: "Вий, далматинци, ще ли ни бъдете другари?" Ний единодушно му казахме, че сме готови. "Колко души сте вий?" - попита. Казахме му, че сме 6 души, а именно: Кръстьо Никланович, Иван Сутич, Георги Никланович, Иван Никланович, Стефан Радоевич и Сава Давидович. "Добре!" - каза Бенковски. "А имате ли коне?" - "Нямаме." - "Тогава трябва да се намерят за вас коне!" - и повика няколко беловци и им заповяда да се намерят 6 коня. 

След малко време тръгнахме на път, но жената на другаря ни Иван Сутич излезе и каза на мъжа си: "Аз няма да остана тук. Аз, гдето вий ще умрете, там ще умра и аз!". Веднага разпоредиха и конят на Саида се доведе и даде на Сутичевата жена, която тръгна с нас... При беловската станция се присъедини към нас един германски младеж на име Алберт и още няколко души от Самоков и Панагюрище. Ний тръгнахме за село Ветрен."

Из спомените на Кръстьо Никланович

***

Почивай в мир, Професоре!



Сега си при твоите стари българи... представи ги на хората, дошли с теб и се помолете за нас, живите, които не успяхме да ви запазим.

"Човек и добре да живее, умира и друг се ражда. Нека роденият по-късно като гледа този надпис, да си спомня за оногова, който го е направил..." 

_{^{Колона с надпис на кан Омуртаг, понастоящем в църквата "Св. четиридесет мъченици" във Велико Търново}}


В памет на проф. Рашо Рашев
директор на Националния археологически музей
1943-2008

голяма мъка! Поклон пред паметта на невинните жертви!

Светла да е паметта им.

Поклон пред паметта на загиналите в пожара!
Да сведем глава и да помълчим!

...

Делата на човека остават да свидетелстуват за него.Наистина съжалявам за трагичната смърт на професор Рашев.Спомена за него като личност и професионалист ще остане!

Поклон.

Бил е невероятен човек!!!В археологическия музей кабинетът му стои заключен...колеги и приятели не искат да повярват,че няма да се върне...Да му е светла паметта!Благодаря за този постинг.