Прочетен: 5327 Коментари: 4 Гласове:
Последна промяна: 17.03.2009 20:54
Епизод 219
Проходът Жуйон, Китай
1474
Наведох се да погледна през бойниците на кулата и щом приклекнах, изведнъж вятърът заглуши цялата глъчка зад гърба ми. Останахме само аз и планината - и тази огромна територия пред нас, която китайците наричат 中國 или нещо като Средната земя... Оставаше само в далечината да се появят орди от урукхаите на Толкин, а портите накъде в ниското да се затръшнат с грохот и да чуя как Арагорн казва: Това е армия, създадена с една единствена цел - да унищожи света на хората...
Светът на хората е още тук, което е особено валидно точно за тази страна. Отнело е много усилия, още повече хора и почти 26 века да бъдат построени осемте милиона крачки твърдина, която се протяга върху тази древна земя като виещата се снага на огромен Дракон.
В северната част на прохода строителите от периода на династията Мин са изградили портите Бадалин, които сега са най-известната част от Великата стена. Но всичко е започнало повече от 2000 години по-рано при родоначалниците от династията Кин и разбира се, както винаги се случва при толкова архаични събития - в историята не може да не се прокрадне поне една легенда:
Момък на име Лиан бил част от хилядите работници по изграждането на крепостта. Работата, особено през горещото лято, му се струвала прекалено тежка и условията били жестоки, затова той избягал от строежа и намерил убежище в някаква градина. Там срещнал красивата и изящна Мен - дъщерята на собственика. Влюбил с в нея от пръв поглед и любовта му била споделена също на мига. Те бързо се оженили и Лиан заживял в дома на Мен, като особено добре се грижел и за градината и така станал любимец на тъста си.
Един ден гвардейци на императора разпознали младежа, арестували го и го върнали обратно на Стената. Мен страдала много, но й било забранено да се доближава до строителните площадки и била принудена да не вижда съпруга си с месеци. Дошла зимата и младата жена събрала смелост да пристъпи забраната и на всяка цена да се срещне с мъжа си - изплела му топли дрехи и пристигнала на Стената. Лиан не бил наоколо. Намерил се един негов приятел, който с неохота разказал, че младежът не издържал на натоварванията и неотдавна умрял, а тялото му било вече зазидано в Стената.
Мен горчиво се разплакала и ридала толкова дълго, че Стената се смилила над сълзите й и се срутила по цялата си дължина от морето до прохода... Костите на много мъртъвци се подавали изпод тежките отломки... С мъка на лицето си крехката Мен срязала дланта си и започнала да пуска по капка кръв върху всеки скелет, на който попадала... Капката кръв върху един от тях потънала в костта - така момичето разпознало съпруга си - на свечеряване погребала останките, простила се мълчешком със своя любим мъж и без да се обърне повече скочила в бурните ледени води на Жълто море...
Мястото в Google Earth:
