Епизод 248

Сааремаа, днешните земи на Естония
325 г. пр. Хр.



Според една стара финска легенда вещицата Лоухи откраднала Слънцето и на Земята настанала вечна тъмнина. Укко, господарят на Небето, наредил да бъде изработено ново Слънце от малка искра. Фееричните създания, които започнали работа, изпуснали искрата в едно езеро... Според легендата великите герои на стара Карелия тръгнали на епичен поход отвъд реката Нева в посока на падналата искра, намерили острова и от възникналия горски пожар взели огън, който върнали на хората...


  В ранните години на желязната епоха на остров Сааремаа пада метеорит, който на около 10-на километра над земята се разцепва на 9 части и със скорост от около 20 км/сек се сблъсква с повърхността на острова, причинявайки удар като ядрената бомба от Хирошима. Всичко живо в радиус от 6 км е било унищожено. Днес на мястото има 9 кратера, вече превърнали се в езера, най-голямото от които е Каали - с площ като игрището на малък футболен стадион и дълбочина близо 22 метра.


През ІV век пр. Хр. гръцкият пътешественик Питей вероятно достига острова и днес той е едно от предполагаемите местонахождения на мистериозната земя Туле, която десетки изследователи включително и нацистите упорито издирват, смятайки острова за прародина на боготворената от тях раса.


  Около езерото Каали все още може да се види древната масивна стена, висока почти 2 метра, дебела два и половина и дълга близо 500, която  внушително опасва кратера - място на култове и жертвоприношения още в онези ранни епохи. Едва ли стената е бранела езерото - по скоро като че ли е пазела нещо ужасяващо и зло да не излезе от него... щом дори Искрата на Слънцето някога изчезнала там и повече не се завърнала...

 

Името не е руско:

"Несколько версий происхождения названия:

* от древнего финского названия Ладожского озера Нево (фин. nevo — море);
* от финского слова «нева» (фин. Nevajoki, Nevajarvi, от фин. neva — болото);
* от шведского слова «ню» (швед. ny — Новая (река)).

Современные названия рукавов дельты Невы сложились к концу XVIII века, до этого они употреблялись довольно произвольно"

радвам се, че отново си тук с прекрасните си, докосващи въображението и вечната жажада на сапиенса за загадъчното постове!
здравей, индиана!

Благодаря за любезното отношение :)

Надявам се, че написаното в постинга, не тръгва от нищото, т.е. че не са измислени от вас неща, че "крушата си има опашчица". И от опашчицата към голямото крушево дърво. Но вие като че ли избягвате да говорите за опашчицата. А това за мен е важно ако желая да понауча повечко без да ви нарушавам спокойствието с елементарни въпроси: Вярно ли е написаното? Кой е източника? Може ли да му се вярва? Може ли от него да се научи повече? и т.н.